Прилика и разлика — свещената бирма, сиамската и персийската котка
Свещената бирма често бива сравнявана с две други известни породи — сиамската и персийската котка. И двете сравнения имат своето основание, защото пухкавата и обичлива бирманска котка наистина споделя по нещо с всяка от тях. С едната я свързва окраската, с другата — дългата козина. Любопитното е, че връзката не е само външна.
Бирмата и сиамската котка. Общото между двете е така наречената пойнт окраска — по-светло тяло с по-тъмни „точки“ по муцуната, ушите, краката и опашката, както и сините очи. Оттук нататък обаче приликите свършват. Сиамската е късокосместа, със стройно, източено и ъгловато тяло, и е известна с пронизителния си, настойчив глас. Свещената бирма е полудългокосместа, по-едра и по-набита, с тих и мек глас, който по-скоро напомня чуруликане. И, разбира се, бирмата има четирите бели „ръкавички“, каквито сиамската няма. Тук си струва да се спомене и един исторически факт: когато след Втората световна война свещената бирма едва не изчезва, френските развъдници използват сиамски котки, за да възстановят породата. Тоест в съвременната бирма наистина тече и сиамска кръв.
Бирмата и персийската котка. С персийската порода бирмата споделя дългата, мека козина — и точно това подвежда мнозина. Съществува дори пойнт разновидност на персийската котка, наречена хималайска, която на пръв поглед прилича на бирмата с тъмните си „точки“ и сините очи. Разликите обаче са съществени. Персийската котка има силно сплескана муцуна, докато бирмата има характерен лек гърбав („римски“) нос и съвсем не плоско лице. Козината също е различна: персийската има гъст подкосъм, който лесно се сплъстява и изисква ежедневно ресане, докато бирмата почти няма подкосъм и козината ѝ се поддържа далеч по-лесно. По темперамент персийската е по-заседнала и спокойна, а бирмата — умерено активна и склонна да следва стопанина си из дома. И отново — белите „ръкавички“ на бирмата ги няма при персийската порода.
И тук идва един факт, който малцина знаят. Връзката на бирмата с персийската котка също не е само външна. При следвоенното възстановяване на породата освен сиамски котки били използвани и персийски — и именно от персийската линия в породата навлиза генът за разреждане на цвета, който по-късно дава синия пойнт. С други думи, съвременната свещена бирма носи в себе си по нещо и от двете породи, с които най-често я сравняват.
Как тогава да разпознаем сигурно свещената бирма? Най-надеждният белег са четирите бели „ръкавички“ — симетрични, с точно определена форма, спиращи на спретната линия отпред и завършващи с „дантели“ отзад. Нито сиамската, нито персийската котка имат този признак. Към него добавете полудългата копринена козина без обилен подкосъм, лекия гърбав нос и наситено сините, почти кръгли очи.
В крайна сметка свещената бирма стои някъде по средата между двете породи — има изяществото на пойнт окраската, която срещаме при сиамската, и копринената козина, която напомня персийската, но не е нито едната, нито другата. Тя е отделна порода със собствен облик, собствен характер и един съвсем уникален белег — белите лапички, които според легендата са символ на чистота.