Доц. Пламена Райкова, БАН: За момента земетресенията не могат да се предскажат
Интервю на Александър Александров
През последните седмици темата за земетресенията отново е актуална покрай опустошителните трусове в Турция, отнели хиляди човешки животи. Свързахме се с доц. Пламена Райкова от Българската академия на науките (БАН), за да ни разясни има ли рискове за страната ни и докъде е стигнала науката в усилията за прогнозиране на този тип катастрофални природни бедствия.
Въпрос: Неотдавнашните силни земетресения в Турция и последвалите по-слаби трусове в Румъния, които се усетиха и у нас, отново направиха темата актуална. Каква е вероятността от силно земетресение в България?
Отговор: В момента на територията на страната не се наблюдава изявена силна активност. Може да се каже, че през последните месеци сме сеизмично спокоен район. В България през изминали години, например от 1901 г. до 1928 г., са регистрирани няколко силни земетресения с магнитуд по-голям от 6.5. Земетресението от 1904 г. в района на Кресна се смята за най-силното земетресение на континентална Европа за 20-ти век. По нашите земи са регистрирани силни земетресения, но кога, къде и с каква сила ще бъде земетресението не може да бъде предречено.
Въпрос: Кои региони са най-рискови в това отношение у нас?
Отговор: В пространството земетресенията се концентрират в определени географски области, наречени сеизмогенни зони. Всяка една от тези зони се характеризира със своя специфика в сеизмотектонски, геоложки и геофизичен аспект. Основните сеизмогенни зони (генерирали документирани, силни земетресения), идентифицирани на територията на България са: Кресна, София, Марица, Горна Оряховица и Шабла. Това са и местата, където може да се наблюдава по-висок риск.
Въпрос: Какво е най-важно да направи всеки човек, ако усети силно земетресение?
Отговор: При силно земетресение най-важно е да се запази спокойствие. Да се застане на места в жилището като например до стени, срещу които няма библиотека, от която може да паднат предмети, да се стои далеч от прозореца. Да не се тича по стълбите по време на земетресението, по-добре е да се изчака да премине труса и след това да се напуска сградата.
Въпрос: Един по-образователен въпрос – можете ли да обясните на нашите читатели какво представляват земетресенията, как се зараждат и на какво дължат силата си?
Отговор: Земетресенията и последствията от тях са най-катастрофалните природни бедствия. Това се обуславя от спецификата на явлението земетресение – краткотрайно и силно въздействие с изключително нехуманни последствия върху голяма територия. Земетресението не може да бъде прогнозирано и предотвратено, то е внезапно освобождаване на натрупана в земната кора енергия. Разкъсването на земните пластове, почти винаги се случва по слаби, стари зони – разломи. Разломите представляват нарушение в целостта на земната кора. Силата им е свързана с количеството енергия, която се освобождава при разкъсването на земните пластове. Тази енергия се определя чрез магнитуда, който е пропорционален на освободената енергия.
Въпрос: Съществува ли връзка между отделните земетресения и могат ли те да си влияят? Например възможно ли е тези в Турция да са оказали влияние за появата на тези в Румъния от последните дни?
Отговор: Отделните земетресения не могат да влияят едно на друго, както е даден примера за земетресенията в Турция, те не могат да имат директна връзка със сеизмичността на територията на Румъния, както и със сеизмичността в момента в България. Всяко едно земетресение е случайно и непредвидимо явление.
Въпрос: А има ли какъвто и да било напредък по отношение на предсказването на силни земетресения, или това все още си остава недостижимо за науката?
Отговор: Не, за момента не може да се предскаже това явление. В много от земетръсно застрашените страни, включително и в България, се изготвят земетръсни сценарии за конкретен град. Те показват къде и колко силни земетресения могат да се очакват, но кога ще се реализират и с каква сила все още не може да се каже.
Въпрос: Могат ли нови технологии като изкуствения интелект, машинното обучение и големите масиви от данни (big data) да спомогнат да открием модели, по които да предсказваме земетресенията в бъдеще?
Отговор: И в момента разполагаме с много данни за земетресения, в исторически и съвременен план и въпреки това не може да се създаде модел на тези събития. Тъй като те не следват някаква периодичност и последователност, това е случайно явление, което не може да се предскаже.
Източник: pixelmedia.bg