Хореографката Зуфив Симон пред Kafene.bg: Съвременният танц може да бъде и форма на протест

В разгара на 17-тото издание на фестивала “Антистатик”, ви срещаме с иновативната хореографка Зуфив Симон. Пред читателите на Kafene.bg тя предварително „повдига завесата“ на представлението си “Радикални мажоретки”, което посетителите на фестивала могат да гледат по-късно днес.

Тази уникална продукция изследва танца като средство за социален коментар и протест. В разговора си с нея разкриваме как творческият процес и работата в екип могат да допринесат за големи промени и как съвременният танц може да бъде “много повече от един танц”.

Представете представлението си „Радикални мажоретки” на българската публика.

Представлението „Радикални мажоретки“ е посветено на танца като форма на протест. Съдържа много хумор и самоирония, но в същото време и много сериозни моменти и критика към нашето общество. Повдига въпроси, свързани с нашето тяло, политическо тяло. С помощта на музиката, осветлението, гласовете и костюмите създаваме и трансформираме на сцената различни образи.

Повдигате и въпроса за това за какво протестираме днес и има ли мирни форми на протест, които да се ефективни. Има ли такива, особено в съвременния свят, в който се водят съвсем реални, агресивни войни?

Наистина нямам отговор на този въпрос. Протестите имат много лица и форми. Просто вярвам, че войната или омразата никога не са решение. Затова смятам, че и насилието не е начинът.

Представлението обръща внимание и на това как общуваме по между си като общности, като групи от хора, съставящи различни колективни тела. Открихте ли нещо ново за себе си по тази тема в процеса на работа?

Вярвам, че най-голямото откритие, което направих за себе си, е осъзнаването, че за да правим големи промени, силно се нуждаем един от друг. Второто, което открих е колко интересно е да работиш с разнообразен екип върху тема, която докосва всички нас, вълнува ни, без значение от произхода, религията или езика ни.

Как започна творческият процес на „Радикални мажоретки“, как изглеждаха първите ви репетиции?

Първият ден от репетициите ни беше много вълнуващ, започна в „Dock 11” – студио в Берлин. Премина в опознаване, обмен на идеи между всички нас, търсене на протестни слогани, разглеждане на снимки на различни протестни акции, гледане на видео за движението на традиционните радикални мажоретки. В края на деня бях толкова заредена с енергия и идеи, че нямах търпение за следващата стъпка от процеса.

Мотото на 17-тото издание на „Антистатик“ е „Повече от един танц“ . Какво означава то за вас?

Мотото е фантастично! То изразява и моята позиция, начина по който аз, ние, работим. Защото съвременният танц е много повече от движение или просто танц на сцената. Той има по-голяма цел и по-дълбоко значение. Нашето тяло е политическо, то е инструментът, с който постигаме нещо голямо, много повече от танц.

Идвате на „Антистатик“ за втори път. Сега, след като познавате до известна степен публиката на фестивала, какво очаквате от срещата с нея?

Много се радвам да съм отново в София. Миналия път беше прекрасно и нямам търпение да покажем новото си представление. Бих искала публиката да дойде с широко отворени очи и уши и с отворено сърце.